Из: "Дневникът на Арти" 12 (Голдън ретривър)

В КЛУБА* отдавна си членувам,
САМО Голдъновци сме,
Но мама се натрапи, стихове ми публикува, 
"Изгряваща звезда" съм, де.
Той – тати, всъщност, истинският ми стопанин,
На маминка съм, просто, аз глезанин.
А детето – тук-таме се мярка 
в публикациите, в сянка.
Името ми Арти ВЕЧЕ знаете,
Готов съм всичко да узнаете
За моето семейство славно,
Което за изкуството е давно:
Мама свири на пиано,
китара, тати, си върти през рамо,
А детето сам самичко
си избра, горкичко,
дрънка си на всичко.
Аз какво да правя,
Да блейкам до забрава,
Да слушам тия лудории,
Да гледам дивотии.
Абе те са готини и харни, 
Модерни хорица и равни,
Човешкото не им е чуждо,
Но с мярка, разум... УМНО!
ЕЙ го – НА – живеят си разумно
И всяка вечер си споделят сладкодумно.
Голям късмет ударих аз
Избрах ги сам, запалих газ –
Първи бях се наредил
Кога дойдоха в син автомобил,
Мама, тати и дете,
Решиха да ме вземат те.
Сега щастлив съм с моята дружина мила,
Така живеем... има
Дни наред безспир да си куфеем 
Лято, есен, зима, 
та и пролет да си пеем.