14 июн. 2020 г., 23:25

Из " Дневникът на Арти " - част Трета

817 0 0

Ежедневни приключения 
...
Днес захващам нова тема,
на разходките ще посветя поема.
Сутринта изпратихме на плуване детето,
но хлапето
не тръгна за морето,
качи се на треньорската кола,
отпрашиха към топлата вода.
Така като усетих се свободен,
подбутнах другите,
да тръгваме към друмите.
Със собствените си крака
отчетохме пътечки и поля.
Тук тревичка, цветенце, ха - бръмбар, 
стигнахме до розовата долина. 
Само дето роза не видяхме,
поогледахме се, спряхме, 
по-навътре даже не посмяхме, 
а преди и с топката играхме.
Лошо...Дружеството да помисли,
да изпрати някой да очисти.
Тружениците къде са?! -
държат лопата, но си гледат кефа.
С годините започнало да се руши,
а някога било красиво, приказно за вси.
Запечах настоящата картинка в снимка. 
Ще си потърся рози в нечия градинка. 
Кръгом - обратно към дома.
По зелената трева
навсякъде подскачаха деца.
И кака Деси зърнахме, 
сладко се прегърнахме.
А после мина покрай нас и треньорската кола, 
я какъв късмет, че спря,
тъкмо да си заберем детето,
още да поуморим хлапето.
Брахме сливки, смяхме се,
в слънчев пек прибрахме се.
Мама малко прекали
и сготви ядене в 3 степени.
Така е - след разходка 
едни изпадат в еуфорна нотка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...