24 мар. 2020 г., 16:43

Из " Дневникът на Арти " - част Втора

764 0 0

Вкусна гозба мама сътвори,
после - леко проветри.
"Не, че ще излезе благовона,
а просто глътка въздух"-каза тя,
и продължи на същата вълна:
" Писна ми от тая шантава корона!
С маските до магазина - стана мода"...
Защо говори тия щуротии,
нещо си въобрази ли?!...
Ни корона на главата,
ни лице - намазано със мазилата...
Абе мамо, що така си дрънкаш,
к'во е станало та мрънкаш?
Аз, май, нещо не разбирам,
в извънредно положение съзирам
седмичната ситуация гореща,
вкъщи сме на телевизия и леща.
Всеки ден по новини
цифри някакви следи,
заповядва никой да не гъква,
а детето - то не млъква.
От тях не мога аз да си почина,
коридора за пореден път се мина
с дезинфектант и хоп -
тротинетката премина.
Бабата се изкекерчи,
детето се наперчи,
мама шашардиса,
тати се изнерви...
Еее, защо са вкъщи тия хора,
надуха ми главата, моля, моля...
Нямате ли вий училище и работа?!
Ще ме подлудите здравата...
Покой намирам само в банята,
където тъмно е, не чувам врявата.
Туй е мойто място да се крия,
от корони и семейната фурия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...