24 мар. 2020 г., 16:43

Из " Дневникът на Арти " - част Втора

767 0 0

Вкусна гозба мама сътвори,
после - леко проветри.
"Не, че ще излезе благовона,
а просто глътка въздух"-каза тя,
и продължи на същата вълна:
" Писна ми от тая шантава корона!
С маските до магазина - стана мода"...
Защо говори тия щуротии,
нещо си въобрази ли?!...
Ни корона на главата,
ни лице - намазано със мазилата...
Абе мамо, що така си дрънкаш,
к'во е станало та мрънкаш?
Аз, май, нещо не разбирам,
в извънредно положение съзирам
седмичната ситуация гореща,
вкъщи сме на телевизия и леща.
Всеки ден по новини
цифри някакви следи,
заповядва никой да не гъква,
а детето - то не млъква.
От тях не мога аз да си почина,
коридора за пореден път се мина
с дезинфектант и хоп -
тротинетката премина.
Бабата се изкекерчи,
детето се наперчи,
мама шашардиса,
тати се изнерви...
Еее, защо са вкъщи тия хора,
надуха ми главата, моля, моля...
Нямате ли вий училище и работа?!
Ще ме подлудите здравата...
Покой намирам само в банята,
където тъмно е, не чувам врявата.
Туй е мойто място да се крия,
от корони и семейната фурия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...