24.03.2020 г., 16:43

Из " Дневникът на Арти " - част Втора

759 0 0

Вкусна гозба мама сътвори,
после - леко проветри.
"Не, че ще излезе благовона,
а просто глътка въздух"-каза тя,
и продължи на същата вълна:
" Писна ми от тая шантава корона!
С маските до магазина - стана мода"...
Защо говори тия щуротии,
нещо си въобрази ли?!...
Ни корона на главата,
ни лице - намазано със мазилата...
Абе мамо, що така си дрънкаш,
к'во е станало та мрънкаш?
Аз, май, нещо не разбирам,
в извънредно положение съзирам
седмичната ситуация гореща,
вкъщи сме на телевизия и леща.
Всеки ден по новини
цифри някакви следи,
заповядва никой да не гъква,
а детето - то не млъква.
От тях не мога аз да си почина,
коридора за пореден път се мина
с дезинфектант и хоп -
тротинетката премина.
Бабата се изкекерчи,
детето се наперчи,
мама шашардиса,
тати се изнерви...
Еее, защо са вкъщи тия хора,
надуха ми главата, моля, моля...
Нямате ли вий училище и работа?!
Ще ме подлудите здравата...
Покой намирам само в банята,
където тъмно е, не чувам врявата.
Туй е мойто място да се крия,
от корони и семейната фурия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...