1 апр. 2020 г., 07:46

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 6

755 0 0

Житейски терзания 6
...
Аз съм Артибалт-чо,
сам на себе си стопанчо, 
и си имам подчинени -
мама, тати, Ясето, понякога и деди...
Всички са послушни,
умни и радушни. 
Но сега са притеснени,
заради корона-вируса обременени.
" Не бойте се,
не бива чак така да сте окахърени!
Ще мине, няма да сте наранени."
Старая се да ги успокоя,
полагам нежно в скута им глава.
Психология внедрявам, 
на мойта кака подражавам. 
Тя далеч от нас е -
в Царската България,
на повече от час е.
Много горд съм с моята фамилия,
за тях съм винаги НА ЛИНИЯ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...