1.04.2020 г., 7:46

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 6

754 0 0

Житейски терзания 6
...
Аз съм Артибалт-чо,
сам на себе си стопанчо, 
и си имам подчинени -
мама, тати, Ясето, понякога и деди...
Всички са послушни,
умни и радушни. 
Но сега са притеснени,
заради корона-вируса обременени.
" Не бойте се,
не бива чак така да сте окахърени!
Ще мине, няма да сте наранени."
Старая се да ги успокоя,
полагам нежно в скута им глава.
Психология внедрявам, 
на мойта кака подражавам. 
Тя далеч от нас е -
в Царската България,
на повече от час е.
Много горд съм с моята фамилия,
за тях съм винаги НА ЛИНИЯ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...