Из хроники на Прокълнатия град - Червена магистрала

8 сент. 2007 г., 12:20

Поэзия

840 0 4

Няма логичност в живота...

магистрала в копнежи излята...

дъхът е... всеки отминава...

През Прокълнатия град...

...

днес пътят ни минава...

по шосе от мъртви мечти...

и празна... червена пустиня...

Съдбата е на мъртвите слугиня...

...

Червена е дъгата след дъжда....

встрани от пламъка студен...

Носим се над кървава роса...

далеч от пясъчния вихър...

...

Магистрала, попила красота...

водеща теб... към Смъртта...

Прокълнатия град е твой...

Искаш смях... натисни газта...

...

Плътта театър е за Боговете...

овациите свои не пести...

Поклони се... искам да кървиш...

морала пред себе си спести...

...

Сцената в очакване гори...

Качи се на нея и... изгори...

Плът димяща за мен си сега...

за червеи и богове... храна...

...

Не влачи се по килима...

искам да омагьосам ума ти...

без магия... само със смях...

по магистрала, потънала в прах...

... ела и пий от кръвта на Бог

... днес той е нашия Роб…