Из хроники на Прокълнатия град - Червена магистрала
Няма логичност в живота...
магистрала в копнежи излята...
дъхът е... всеки отминава...
През Прокълнатия град...
...
днес пътят ни минава...
по шосе от мъртви мечти...
и празна... червена пустиня...
Съдбата е на мъртвите слугиня...
...
Червена е дъгата след дъжда....
встрани от пламъка студен...
Носим се над кървава роса...
далеч от пясъчния вихър...
...
Магистрала, попила красота...
водеща теб... към Смъртта...
Прокълнатия град е твой...
Искаш смях... натисни газта...
...
Плътта театър е за Боговете...
овациите свои не пести...
Поклони се... искам да кървиш...
морала пред себе си спести...
...
Сцената в очакване гори...
Качи се на нея и... изгори...
Плът димяща за мен си сега...
за червеи и богове... храна...
...
Не влачи се по килима...
искам да омагьосам ума ти...
без магия... само със смях...
по магистрала, потънала в прах...
... ела и пий от кръвта на Бог
... днес той е нашия Роб…
© Пламен Йовчев All rights reserved.
6
