4 июл. 2014 г., 13:29

Из Мемоарите на една наивница 

  Поэзия » Другая
749 0 1

Наивница съм, защото вярвам във всяка твоя дума,

безрезервно ти вярвам, а дали не греша.

Но постепенно осъзнавам и губя покоя,

кое е правилно и кое не, не мога да реша.

 

И губя се там, в тъмнината на безкрая,

потъвам, изплувам, тялото силите губи.

Пребродила Ада, сега търся пътя към Рая,

но демона на съмнението душата в мен погуби.

 

Убеждения и вярата в мене разкъсва.

отпива от сърцето ми всяка частица добро,

отровата си пагубна в мене впръсква,

как само ти вярвах... ала наивница съм, разбрах.

© Роза Лилиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "И губя се там, в тъмнината на безкрая,

    потъвам, изплувам, тялото силите губи.

    Пребродила Ада, сега търся пътя към Рая,

    но демона на съмнението душата в мен погуби."
    ..........................................................
    Докосващ сърцето стих, написан с много болка и
    искрено чувство, пожелавам и на лирическата, и на
    прекрасната авторка занапред щъстлив късмет и
    сбъднати мечти! Поздрави!
Предложения
: ??:??