Наивница съм, защото вярвам във всяка твоя дума,
безрезервно ти вярвам, а дали не греша.
Но постепенно осъзнавам и губя покоя,
кое е правилно и кое не, не мога да реша.
И губя се там, в тъмнината на безкрая,
потъвам, изплувам, тялото силите губи.
Пребродила Ада, сега търся пътя към Рая,
но демона на съмнението душата в мен погуби.
Убеждения и вярата в мене разкъсва.
отпива от сърцето ми всяка частица добро,
отровата си пагубна в мене впръсква,
как само ти вярвах... ала наивница съм, разбрах.