Из морни ширини пенливи
Премрежен взор очите впили
в сапфирено лъчист простор.
Де морски ширини пенливи
надигат се със вълни безброй.
Вълна подир вълната бяга,
надига мощ и се поспре,
от своя гребен отмаляла,
стремглаво спусне се – премре.
Напразно търсила е пристан –
приют за вечни времена,
дето в прегръдки упоена
душа би чезнела в негà.
И разразила страшна злоба,
вълната към брега лети.
От утрото до късна доба
скалата каменна руши.
Спокоен, срещне я разгърден
брегът самотен и скалист
и нежно с ласки и прегръдки
притисне стана ù пенлив...
И тя отпусне се, притихне
във каменните му гърди.
И прималяла се усмихне,
че най-подир приют откри...
12.05.2014 год. гр. Куклен.
Автор: Христо Оджаков
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Оджаков Все права защищены
)
