georgovabc (Христо Оджаков)
146 33
14 мая 2014 г., 00:08  

Из морни ширини пенливи 

  Поэзия » Любовная
478 0 3

Премрежен взор очите впили
в сапфирено лъчист простор.
Де морски ширини пенливи

надигат се със вълни безброй.

Вълна подир вълната бяга,
надига мощ и се поспре,
от своя гребен отмаляла,
стремглаво спусне се – премре.

Напразно търсила е пристан –
приют за вечни времена,
дето в прегръдки упоена
душа би чезнела в негà.

И разразила страшна злоба,
вълната към брега лети.
От утрото до късна доба
скалата каменна руши.

Спокоен, срещне я разгърден
брегът самотен и скалист
и нежно с ласки и прегръдки
притисне стана ù пенлив...

И тя отпусне се, притихне
във каменните му гърди.
И прималяла се усмихне,
че най-подир приют откри...

12.05.2014 год. гр. Куклен.

Автор: Христо Оджаков

© Христо Оджаков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??