В косите светли ледени цветя,                                             

в очите тъмни снежинки бели                                                   

и топят се, и се стичат по гръдта                                                

като бисери по кожата й заблестени.

Полазват тръпки по нозете боси,                                                 

поглъща я цяла тишината студена                                                 

и бавно по вените отрова се носи,                                                

по ръцете изтръпва кръв вледенена.

Молят се тихо ангели в душата,                                                 

но не за прошка, а - избавление,                                               

алкохолен дъх събужда сетивата,                                                 

последна глътка изкушение.

Затихва неусетно шепотът на тъмнината,                                          

бие сърцето с ритъм на балада,                                                 

едно момиче пее със луната                                                      

и чака свойта утешителна награда.