22.02.2008 г., 21:26

Избавление

1.1K 0 2

В косите светли ледени цветя,                                             

в очите тъмни снежинки бели                                                   

и топят се, и се стичат по гръдта                                                

като бисери по кожата й заблестени.

 

 

Полазват тръпки по нозете боси,                                                 

поглъща я цяла тишината студена                                                 

и бавно по вените отрова се носи,                                                

по ръцете изтръпва кръв вледенена.

 

 

Молят се тихо ангели в душата,                                                 

но не за прошка, а - избавление,                                               

алкохолен дъх събужда сетивата,                                                 

последна глътка изкушение.

 

 

Затихва неусетно шепотът на тъмнината,                                          

бие сърцето с ритъм на балада,                                                 

едно момиче пее със луната                                                      

и чака свойта утешителна награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...