22.02.2008 г., 21:26

Избавление

1.1K 0 2

В косите светли ледени цветя,                                             

в очите тъмни снежинки бели                                                   

и топят се, и се стичат по гръдта                                                

като бисери по кожата й заблестени.

 

 

Полазват тръпки по нозете боси,                                                 

поглъща я цяла тишината студена                                                 

и бавно по вените отрова се носи,                                                

по ръцете изтръпва кръв вледенена.

 

 

Молят се тихо ангели в душата,                                                 

но не за прошка, а - избавление,                                               

алкохолен дъх събужда сетивата,                                                 

последна глътка изкушение.

 

 

Затихва неусетно шепотът на тъмнината,                                          

бие сърцето с ритъм на балада,                                                 

едно момиче пее със луната                                                      

и чака свойта утешителна награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...