Feb 22, 2008, 9:26 PM

Избавление

1.1K 0 2

В косите светли ледени цветя,                                             

в очите тъмни снежинки бели                                                   

и топят се, и се стичат по гръдта                                                

като бисери по кожата й заблестени.

 

 

Полазват тръпки по нозете боси,                                                 

поглъща я цяла тишината студена                                                 

и бавно по вените отрова се носи,                                                

по ръцете изтръпва кръв вледенена.

 

 

Молят се тихо ангели в душата,                                                 

но не за прошка, а - избавление,                                               

алкохолен дъх събужда сетивата,                                                 

последна глътка изкушение.

 

 

Затихва неусетно шепотът на тъмнината,                                          

бие сърцето с ритъм на балада,                                                 

едно момиче пее със луната                                                      

и чака свойта утешителна награда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...