stoyna (Стойна Димова)
304 3418
27 мар. 2015 г., 23:57

Избирай 

  Поэзия » Другая
393 0 9

                                                    И З Б И Р А Й

                

 

                                                   Аз знам, не ще ви изненада

                                                   таз искреност и тази рана,

                                                   сърцето о които страда

                                                   и в клетка сигурна ме хвана.

                                                   Копнеж по чистите пътеки,

                                                   по синевата на простора,

                                                   любов към всички и към всеки –

                                                   към малки и големи хора.

                                                   Аз знам, не ще ме разберете

                                                   ако ме видите, че плача

                                                   за вашите сълзи проляти

                                                   и болката ви още влача.

                                                   Не вярвате на тези сълзи.

                                                   Ще кажете, че е преструвка,

                                                   дори Исус при вас да слезе

                                                   и ви докосне със целувка.

                                                   Но ако някой ви извика:

                                                   „Търчете, ето го злодея!

                                                   Гонете го! Не е прилика

                                                   да бъде с вас! Да ви додея.”

                                                   О, поласкани и суетни,

                                                   как егото ви ще подскочи!

                                                   Самодоволно ще ви метне

                                                   и грешен път ще ви посочи.

                                                   Избирайте! Туй ваше право

                                                   даряват ви го Небесата.

                                                   Надясно  или пък наляво –

                                                   ти сам избираш си съдбата.

                                                

© Стойна Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ачо, Пламена, Василка - много ви благодаря, че пак не ме забравихте.
    Дълбоко съм трогната от вашата оценка за творбата ми и самата мен.
    Това ме задължава много. Такава съм -като вас и ви благодаря много.
    Пожелавам ви лека вечер и хубав неделен ден!
  • "Надясно или пък наляво-
    ти сам избираш си съдбата."
    Така е , Стойне! Сам избираш по кой път да вървиш, а твоят е за пример! Поздрав!
  • Поредния ти хубав и мъдър стих си ни представила, Тони!
    Ти си избрала вече в живота си да бъдеш една силна,
    предана и всички обичаща жена!
    Прекланям се пред таланта ти и силния ти дух,
    скъпа приятелко!
  • Хубав стих Тони!Любовта ти няма граници!Добротата ти към хората и Бог е направо толкова топла и истинска !А сътворена в стих от теб е направо магия!Поздрави!!!
  • Здравейте, приятели - Младен, Таня, Анна, Елица, Илко - благодаря на всички за
    вниманието и позитивните коментари!
    Поздравления за всички и приятна вечер!
  • Единствено любовта към ближния ни прави хора.
    Много мъдър и стойностен текст.
    Поздравявам те за моженето, Стойне!
  • Изключително силно стихотворение, Стойна! Невероятен талант имаш! Описала си много точно човешката природа и заставам зад всяка една дума от тази творба! Присъединявам се и към коментара на Мисана! А завършекът на стихотворението просто няма нужда от коментар – каквото и да напиша ще е малко! Сърдечни поздрави от мен!
  • любов към всички и към всеки –
    към малки и големи хора

    Безусловната любов!
    Аз те разбирам!
  • "Ще кажете, че е преструвка,
    дори Исус при вас да слезе
    и ви докосне със целувка."

    Страхотни редове и обвинение срещу целия човешки род /особено срещу християнската му компонента/. Тук сякаш всеки един от нас е Юда, когото Христос целува, а ние го предаваме, отказвайки да приемем за святост целувката му! За нещастие такава е печалната равносметка за планетата Земя, понастоящем.
    Съгласен съм и с тезата на финала на стихотворението ти, Тони, че виновен е който избира, а бог е невинен. Това всъщност е отбелязано още от Платон в глава 12 на произведението му "Държавата" /"Мит за задгробното въздаяние на Ер".

    Поздравление за добре свършената работа!
Предложения
: ??:??