11 июн. 2017 г., 20:42
По хребета на твоето мълчание
се спъвам разкървавена и няма,
от тежкото ми, дълго отчаяние
отронва се една сълза голяма.
Не се побира болката ми в скут...
И как със две ръце да я обвия?
Сега не мога в тая празна гръд
аз новичко сърце да си пришия.
Днес липсите са с твоите очи,
със къс от сън зеници им рисувам...
И гмурвам се във тия тишини –
отдавна вече други не сънувам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация