Избирам
По хребета на твоето мълчание
се спъвам разкървавена и няма,
от тежкото ми, дълго отчаяние
отронва се една сълза голяма.
Не се побира болката ми в скут...
И как със две ръце да я обвия?
Сега не мога в тая празна гръд
аз новичко сърце да си пришия.
Днес липсите са с твоите очи,
със къс от сън зеници им рисувам...
И гмурвам се във тия тишини –
отдавна вече други не сънувам.
Куп рошави поанти ме пресичат,
коя от тях... коя да избера?
Избирам тази, във която те обичам.
Докрай. Дори сама, сама да си умра!
10.06.17
Алекс (Малката)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
