Изблик 12123

Като волен кит, преплувал небесата,
с камъни пребит, в кръв отплува ми косата.
Очарован от дявола, проклет от сатаната,
ангели сътворявала и издълбала тъгата.
"Подай ми ръката си, ще те предам".
"Забравих храната си, поне ще се наям"

Събор, затвор, кравешки обор и страна, пълна с тор,
виждам в очите ви трезор, ожаднели за терор...
"Жената просто си искаше цигара".
"Заради веригите тя викаше - това е цяра..."
Откъсни последното листо от нея - слънцето,
съседското дърво винаги е най-добро.
"Изядох последната дъга, повърнах, а сега какво?"
"Не преяде ли с тази нищета, почерня от добро"
Кучетата погребаха и последното същество...