13.04.2010 г., 6:02

Изблик 12123

879 0 0

Като волен кит, преплувал небесата,
с камъни пребит, в кръв отплува ми косата.
Очарован от дявола, проклет от сатаната,
ангели сътворявала и издълбала тъгата.
"Подай ми ръката си, ще те предам".
"Забравих храната си, поне ще се наям"

Събор, затвор, кравешки обор и страна, пълна с тор,
виждам в очите ви трезор, ожаднели за терор...
"Жената просто си искаше цигара".
"Заради веригите тя викаше - това е цяра..."
Откъсни последното листо от нея - слънцето,
съседското дърво винаги е най-добро.
"Изядох последната дъга, повърнах, а сега какво?"
"Не преяде ли с тази нищета, почерня от добро"
Кучетата погребаха и последното същество...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...