4 мая 2006 г., 22:36

Избор

1.5K 0 2

Аз вричах се във вечната любов
и казвах: не, не е възможно.
И ето, на, след толкава години,
сърцето и ума се бият в рими.

Какво желая и какво ще трябва?
Какво е обич и какво мечта?
Страхливка ме наричат,
но наистина не мога
да бягам срещу вятъра в дъжда.

Сърцето ми ще спре да бие.
Ума ми спира да ечи
и идвам пак при тебе,
мили, оставям другия, уви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво даже! "..бягам срещу вятъра в дъжда"... ".. сръцето и ума се бият в рими..." Много ми харесва мила!!
  • Хубаво е, Еми! Поздравче!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....