Аз вричах се във вечната любов
и казвах: не, не е възможно.
И ето, на, след толкава години,
сърцето и ума се бият в рими.
Какво желая и какво ще трябва?
Какво е обич и какво мечта?
Страхливка ме наричат,
но наистина не мога
да бягам срещу вятъра в дъжда.
Сърцето ми ще спре да бие.
Ума ми спира да ечи
и идвам пак при тебе,
мили, оставям другия, уви.
© Еми All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
