May 4, 2006, 10:36 PM

Избор

  Poetry
1.5K 0 2

Аз вричах се във вечната любов
и казвах: не, не е възможно.
И ето, на, след толкава години,
сърцето и ума се бият в рими.

Какво желая и какво ще трябва?
Какво е обич и какво мечта?
Страхливка ме наричат,
но наистина не мога
да бягам срещу вятъра в дъжда.

Сърцето ми ще спре да бие.
Ума ми спира да ечи
и идвам пак при тебе,
мили, оставям другия, уви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво даже! "..бягам срещу вятъра в дъжда"... ".. сръцето и ума се бият в рими..." Много ми харесва мила!!
  • Хубаво е, Еми! Поздравче!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...