Избор
Останах в светла, мъдра тишина,
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път.
С надежда ме изпълва в този свят
и свързва ме с Вселената отвъд,
със вечния и таен необят.
Избирам да създавам доброта
във ледения тъмен земен мрак.
Във светлата премъдра тишина
фучат безспирно мислите във бяг.
Съдбата изненади ни плете
и удря ни със тежкия камшик.
Душите ни успява да скове
и в страх пътува всеки тленен миг.
Съдбата ни решава вместо нас,
а някога ни дава да решим.
Избираме до сетния си час.
По друма тленен можем да творим.
За нас е избор земният ни път,
кои да бъдем в този леден свят.
Доброто ни ще грейне в миг отвъд
и там ще се превърне в необят.
©️ Дарина Дикова, 11.01.2025 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дикова Все права защищены
