Darina_Dikova (Дарина Дикова)
26 228
11.01.2025 г., 19:28 ч.

Избор 

  Поезия » Философска
125 3 10

Останах в светла, мъдра тишина,

в която всички пътища видях.

Потеглих със надежда в свобода

и с вяра пътя на добро избрах.

 

Обичам този бял безкраен път.

С надежда ме изпълва в този свят

и свързва ме с Вселената отвъд,

със вечния и таен необят.

 

Избирам да създавам доброта

във ледения тъмен земен мрак.

Във светлата премъдра тишина

фучат безспирно мислите във бяг.

 

Съдбата изненади ни плете 

и удря ни със тежкия камшик.

Душите ни успява да скове

и в страх пътува всеки тленен миг.

 

Съдбата ни решава вместо нас,

а някога ни дава да решим.

Избираме до сетния си час.

По друма тленен можем да творим.

 

За нас е избор земният ни път,

кои да бъдем в този леден свят.

Доброто ни ще грейне в миг отвъд

и там ще се превърне в необят.

 

               ©️ Дарина Дикова, 11.01.2025 г.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Човекът е осъден да избира »

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??