22 мая 2008 г., 09:40

Избор

869 0 0
 

Тялото пропито е от болка -

смразяваща вилнее вътре пак,

а то е като малка пешка.

Отпуснато потъва в мрак.

 

Да бяга не не иска.

Не си помисля за това дори.

И болката до себе си притиска,

и мечтае в пламъците й да изгори.

 

Но ти дойде и спомням си лицето

усмихнато, дарява светлина.

Изпълни ми с любов сърцето,

накара ме да си мечтая за твойта топлина.

 

А душата - раздвоена,

не знаеща какво да избере:

болката отдавна спотаена

Или любовта да разбере.

 

И лута се из мрака, но реши,

че няма време отново да греши,

че по-лесно се живее с болка дива,

отколкото с любов фалшива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...