May 22, 2008, 9:40 AM

Избор

  Poetry » Love
875 0 0
 

Тялото пропито е от болка -

смразяваща вилнее вътре пак,

а то е като малка пешка.

Отпуснато потъва в мрак.

 

Да бяга не не иска.

Не си помисля за това дори.

И болката до себе си притиска,

и мечтае в пламъците й да изгори.

 

Но ти дойде и спомням си лицето

усмихнато, дарява светлина.

Изпълни ми с любов сърцето,

накара ме да си мечтая за твойта топлина.

 

А душата - раздвоена,

не знаеща какво да избере:

болката отдавна спотаена

Или любовта да разбере.

 

И лута се из мрака, но реши,

че няма време отново да греши,

че по-лесно се живее с болка дива,

отколкото с любов фалшива.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...