13 июн. 2007 г., 23:22

Избор

699 0 5

Заболя ме все да тичам бос -
погледи и думи ме бодат,
спъват ме озъбени въпроси.
Страшно дълъг път е моят път.
Изнемогват парещи нозете
и потичат сълзи вместо кръв.
В приказката пише, прочетете:
който бягал бавно, стигал пръв.
Уж прочетох приказката мъдра,
уж поуката ме убеди,
но не мога, за да стигна първи,
бавно да вървя - под мен гори.
Зная, че обувките са сила.
И това опитах, но уви...
Здравите обувки ми убиват.
По-добре тогава да боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Недялков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...