13 jun 2007, 23:22

Избор

  Poesía
698 0 5

Заболя ме все да тичам бос -
погледи и думи ме бодат,
спъват ме озъбени въпроси.
Страшно дълъг път е моят път.
Изнемогват парещи нозете
и потичат сълзи вместо кръв.
В приказката пише, прочетете:
който бягал бавно, стигал пръв.
Уж прочетох приказката мъдра,
уж поуката ме убеди,
но не мога, за да стигна първи,
бавно да вървя - под мен гори.
Зная, че обувките са сила.
И това опитах, но уви...
Здравите обувки ми убиват.
По-добре тогава да боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Недялков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...