13 jun 2007, 23:22

Избор 

  Poesía
597 0 5
Заболя ме все да тичам бос -
погледи и думи ме бодат,
спъват ме озъбени въпроси.
Страшно дълъг път е моят път.
Изнемогват парещи нозете
и потичат сълзи вместо кръв.
В приказката пише, прочетете:
който бягал бавно, стигал пръв.
Уж прочетох приказката мъдра,
уж поуката ме убеди,
но не мога, за да стигна първи,
бавно да вървя - под мен гори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Недялков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??