Избор
Заболя ме все да тичам бос -
погледи и думи ме бодат,
спъват ме озъбени въпроси.
Страшно дълъг път е моят път.
Изнемогват парещи нозете
и потичат сълзи вместо кръв.
В приказката пише, прочетете:
който бягал бавно, стигал пръв.
Уж прочетох приказката мъдра,
уж поуката ме убеди,
но не мога, за да стигна първи,
бавно да вървя - под мен гори.
Зная, че обувките са сила.
И това опитах, но уви...
Здравите обувки ми убиват.
По-добре тогава да боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Недялков Всички права запазени
Харесва ми!Поздрави! 