27 мая 2011 г., 13:18

Избор

1.1K 0 5

                                                                    Избор

 

 

 

По стъпките на лудия вятър,

белязал дървета в гората,

вървя без посока, "на сляпо"

и търся ключа от Съдбата...

 

Въпроси, по-силни от вчерашна дата,

преграждат пътя ми с истини,

търся, разгръщам поредната карта,

забравила моето искане...

 

Не мога да вярвам в шанс и късмета

и моето "вчера" да стене без глас,

а днес, как го е казал само поета:

"Не сте виновни Вий, от други свят съм аз".

 

Утре... ще търся отново

себе си в други еднакво различни,

имам нужда от погледи, не само от слово,

имам нужда от теб в профила с "лични"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Трифонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не сте виновни Вий, от други свят съм аз". Мдааа, както казваше д-р Хаус: "Не аз съм странен, вие сте еднаквите". Много ми хареса!
  • Незнам какво да ти напиша,но знай че това което пишеш е много много хубаво! Сякаш намирам себе си в стиховете ти!
  • !!!
  • Всеки вижда различията според собственото си светоусещане. Това "еднакво различни" прилича на оксиморон . Аз го приемам като безкрайно различни. В смисъл разликите са неизброимо много. Не е лесно да си различен.
    Съдбата наистина донякъде е и въпрос на избор.
    Успех с ключа!
  • Избора, който правим е бъдещето, което чертаем.Успех!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...