May 27, 2011, 1:18 PM

Избор

  Poetry
1.1K 0 5

                                                                    Избор

 

 

 

По стъпките на лудия вятър,

белязал дървета в гората,

вървя без посока, "на сляпо"

и търся ключа от Съдбата...

 

Въпроси, по-силни от вчерашна дата,

преграждат пътя ми с истини,

търся, разгръщам поредната карта,

забравила моето искане...

 

Не мога да вярвам в шанс и късмета

и моето "вчера" да стене без глас,

а днес, как го е казал само поета:

"Не сте виновни Вий, от други свят съм аз".

 

Утре... ще търся отново

себе си в други еднакво различни,

имам нужда от погледи, не само от слово,

имам нужда от теб в профила с "лични"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не сте виновни Вий, от други свят съм аз". Мдааа, както казваше д-р Хаус: "Не аз съм странен, вие сте еднаквите". Много ми хареса!
  • Незнам какво да ти напиша,но знай че това което пишеш е много много хубаво! Сякаш намирам себе си в стиховете ти!
  • !!!
  • Всеки вижда различията според собственото си светоусещане. Това "еднакво различни" прилича на оксиморон . Аз го приемам като безкрайно различни. В смисъл разликите са неизброимо много. Не е лесно да си различен.
    Съдбата наистина донякъде е и въпрос на избор.
    Успех с ключа!
  • Избора, който правим е бъдещето, което чертаем.Успех!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...