27.05.2011 г., 13:18 ч.

Избор 

  Поезия
705 0 5

                                                                    Избор

 

 

 

По стъпките на лудия вятър,

белязал дървета в гората,

вървя без посока, "на сляпо"

и търся ключа от Съдбата...

 

Въпроси, по-силни от вчерашна дата,

преграждат пътя ми с истини,

търся, разгръщам поредната карта,

забравила моето искане...

 

Не мога да вярвам в шанс и късмета

и моето "вчера" да стене без глас,

а днес, как го е казал само поета:

"Не сте виновни Вий, от други свят съм аз".

 

Утре... ще търся отново

себе си в други еднакво различни,

имам нужда от погледи, не само от слово,

имам нужда от теб в профила с "лични"...

© Петър Трифонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Не сте виновни Вий, от други свят съм аз". Мдааа, както казваше д-р Хаус: "Не аз съм странен, вие сте еднаквите". Много ми хареса!
  • Незнам какво да ти напиша,но знай че това което пишеш е много много хубаво! Сякаш намирам себе си в стиховете ти!
  • !!!
  • Всеки вижда различията според собственото си светоусещане. Това "еднакво различни" прилича на оксиморон . Аз го приемам като безкрайно различни. В смисъл разликите са неизброимо много. Не е лесно да си различен.
    Съдбата наистина донякъде е и въпрос на избор.
    Успех с ключа!
  • Избора, който правим е бъдещето, което чертаем.Успех!
Предложения
: ??:??