ИЗБОР
Потъвам
в меката прозрачност на водата,
а мислите за делничните грижи
далече на брега оставих.
Потъвам цялата -
забравих за простора,
протегнал милостива длан - спасение.
О, нека ме разтвОри в себе си
това небе,
без въздуха останало,
в което рибите, като безкрило ято,
ще стягат бавно и тържествено
спиралата на обръча си нежен...
Отвън простора ще тъгува есенно,
все още длан протегнал
за спасение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Минчева Димитрова Все права защищены
