Потъвам
в меката прозрачност на водата,
а мислите за делничните грижи
далече на брега оставих.
Потъвам цялата -
забравих за простора,
протегнал милостива длан - спасение.
О, нека ме разтвОри в себе си
това небе,
без въздуха останало,
в което рибите, като безкрило ято,
ще стягат бавно и тържествено ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up