2 июл. 2011 г., 18:12

Избор

774 0 0

Мога да съм нежна, мога да съм зла,

мога и отрова да ти поднеса...

Мога да съм демон, страх и суета.

Мога, но не искам... Нека се спася!

 

Мога да ти давам смях и топлина.

Може да не искам да ти устоя.

Можеш да ме имаш с страх и със вина.

Може, но не искай да се примиря.

 

Страхове и болка - всичко забрави.

С грижа ме обсебвай и ме съхрани.

В миг да избуяват нашите мечти

и да се стопяват всички "може би".

 

Колкото да казваш, че си преживял,

искреност и нежност ти не си ми дал.

Щом не можеш с обич да ме сътвориш,

може и самотен да се провалиш.

 

Няма и причина да си толкоз горд,

с обич се налучква верния акорд.

Песен от душата трудно се реди,

но - веднъж запята - винаги звучи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....