14 сент. 2010 г., 20:49

Избор

567 0 0

Избор [Едуард Кълън]



Усещам как  кръвта във вените ти тупти.
Как ме иска, как за мене шепти.
Виждам я как пулсира.
И във мене опасно желание напира.

Не искам да слагам край на живота ти.
Не искам да те убия, но ти настояваш за това.
Да заровя лице в твоята коса.
Да направя връзка между теб и вечността.

Но ти го искаш...

Губя битката със кръвта.
И решавам да те променя.
Решавам аз да бъда твоята смърт, твоята съдба.
Твоят вечен печат, доказващ любовта.

Поглеждам за последно в шоколадовите ти очи
и хващам за последно топлата ти ръка.
Слагам край на борбата със себе си,
преди да те срещна със смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивана Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...