28 нояб. 2006 г., 08:28

Избор

913 0 16

Загърбвам спомените вече.

Аз дълго сама си бях палач…

Болка няма, с времето изтече.

Росят очите само, няма плач.

А ти на жертва образа свали.

Виновна - ли е твоята присъда?

Избор направих и не ме боли…

Храна за лешояди не ще да бъда.

(а)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Вероника.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Добре Диди, няма да променям и отново благодаря.
    ***
    Благодаря за пожеланието Петя
    ***
    Благодаря Светла, радваш ме, много.
    ***
    Благодаря Стефан, предполагам че е така.
    ***

    Поздрав и усмивка за всички.
  • Силен стих!Поздрави!
  • Бъди силна,Етчи!
    Поздрави!
  • В такъв случай, Етчи, не променяй тирето, била съм сляпа за акростиха Интересно е!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...