28.11.2006 г., 8:28

Избор

912 0 16

Загърбвам спомените вече.

Аз дълго сама си бях палач…

Болка няма, с времето изтече.

Росят очите само, няма плач.

А ти на жертва образа свали.

Виновна - ли е твоята присъда?

Избор направих и не ме боли…

Храна за лешояди не ще да бъда.

(а)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Вероника.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Добре Диди, няма да променям и отново благодаря.
    ***
    Благодаря за пожеланието Петя
    ***
    Благодаря Светла, радваш ме, много.
    ***
    Благодаря Стефан, предполагам че е така.
    ***

    Поздрав и усмивка за всички.
  • Силен стих!Поздрави!
  • Бъди силна,Етчи!
    Поздрави!
  • В такъв случай, Етчи, не променяй тирето, била съм сляпа за акростиха Интересно е!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...