28 nov 2006, 8:28

Избор

  Poesía
920 0 16

Загърбвам спомените вече.

Аз дълго сама си бях палач…

Болка няма, с времето изтече.

Росят очите само, няма плач.

А ти на жертва образа свали.

Виновна - ли е твоята присъда?

Избор направих и не ме боли…

Храна за лешояди не ще да бъда.

(а)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Вероника.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Добре Диди, няма да променям и отново благодаря.
    ***
    Благодаря за пожеланието Петя
    ***
    Благодаря Светла, радваш ме, много.
    ***
    Благодаря Стефан, предполагам че е така.
    ***

    Поздрав и усмивка за всички.
  • Силен стих!Поздрави!
  • Бъди силна,Етчи!
    Поздрави!
  • В такъв случай, Етчи, не променяй тирето, била съм сляпа за акростиха Интересно е!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...