5 нояб. 2014 г., 08:00

Избор

732 0 2

Избор

 

 

Кой ли с косите ти ще си играе?

Кого ще милват твоите ръце?

С целувките чие сърце ще палиш?

Кой ще обгръщат твоите нозе?

 

На колко ли мъже ще се отдаваш?

И колко удари ще понесеш?

Но помисли дали си заслужава

детето да живее вечно в стрес?

 

И няма ли поне за миг да страдаш

за всичко преживяно между нас?

Поемеш ли по този път оставаш

завинаги сама във труден час!

 

Каквото е било не ще се върне –

ще избледнее споменът за мен.

Но знай съдбата ще се преобърне

и теб ще те оставят някой ден!

 

Тогава ще усетиш самотата!

Ще трепне нещо в твоята душа

и моля те на гроба ми да сложиш

един букет от дъхави цветя!

 

 

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тежко стихотворение откъм замисъл и съдържание, но все пак ми хареса!
  • Първоначално се стреснах като прочетох "косите" с едно допълнително "т"... Но грешката е моя. Хубаво стихотворение, макар нито раздялата нито самотата след нея са неща, които могат да донесат радост.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...