5 nov 2014, 8:00

Избор

731 0 2

Избор

 

 

Кой ли с косите ти ще си играе?

Кого ще милват твоите ръце?

С целувките чие сърце ще палиш?

Кой ще обгръщат твоите нозе?

 

На колко ли мъже ще се отдаваш?

И колко удари ще понесеш?

Но помисли дали си заслужава

детето да живее вечно в стрес?

 

И няма ли поне за миг да страдаш

за всичко преживяно между нас?

Поемеш ли по този път оставаш

завинаги сама във труден час!

 

Каквото е било не ще се върне –

ще избледнее споменът за мен.

Но знай съдбата ще се преобърне

и теб ще те оставят някой ден!

 

Тогава ще усетиш самотата!

Ще трепне нещо в твоята душа

и моля те на гроба ми да сложиш

един букет от дъхави цветя!

 

 

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тежко стихотворение откъм замисъл и съдържание, но все пак ми хареса!
  • Първоначално се стреснах като прочетох "косите" с едно допълнително "т"... Но грешката е моя. Хубаво стихотворение, макар нито раздялата нито самотата след нея са неща, които могат да донесат радост.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...