5.11.2014 г., 8:00 ч.

Избор 

  Поезия » Любовна
525 0 2

Избор

 

 

Кой ли с косите ти ще си играе?

Кого ще милват твоите ръце?

С целувките чие сърце ще палиш?

Кой ще обгръщат твоите нозе?

 

На колко ли мъже ще се отдаваш?

И колко удари ще понесеш?

Но помисли дали си заслужава

детето да живее вечно в стрес?

 

И няма ли поне за миг да страдаш

за всичко преживяно между нас?

Поемеш ли по този път оставаш

завинаги сама във труден час!

 

Каквото е било не ще се върне –

ще избледнее споменът за мен.

Но знай съдбата ще се преобърне

и теб ще те оставят някой ден!

 

Тогава ще усетиш самотата!

Ще трепне нещо в твоята душа

и моля те на гроба ми да сложиш

един букет от дъхави цветя!

 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много тежко стихотворение откъм замисъл и съдържание, но все пак ми хареса!
  • Първоначално се стреснах като прочетох "косите" с едно допълнително "т"... Но грешката е моя. Хубаво стихотворение, макар нито раздялата нито самотата след нея са неща, които могат да донесат радост.
Предложения
: ??:??