5.11.2014 г., 8:00

Избор

730 0 2

Избор

 

 

Кой ли с косите ти ще си играе?

Кого ще милват твоите ръце?

С целувките чие сърце ще палиш?

Кой ще обгръщат твоите нозе?

 

На колко ли мъже ще се отдаваш?

И колко удари ще понесеш?

Но помисли дали си заслужава

детето да живее вечно в стрес?

 

И няма ли поне за миг да страдаш

за всичко преживяно между нас?

Поемеш ли по този път оставаш

завинаги сама във труден час!

 

Каквото е било не ще се върне –

ще избледнее споменът за мен.

Но знай съдбата ще се преобърне

и теб ще те оставят някой ден!

 

Тогава ще усетиш самотата!

Ще трепне нещо в твоята душа

и моля те на гроба ми да сложиш

един букет от дъхави цветя!

 

 

Любомир Попов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тежко стихотворение откъм замисъл и съдържание, но все пак ми хареса!
  • Първоначално се стреснах като прочетох "косите" с едно допълнително "т"... Но грешката е моя. Хубаво стихотворение, макар нито раздялата нито самотата след нея са неща, които могат да донесат радост.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...