или Ромската кметица 

„Бог не е отговорът, той е въпросът.“

Тома Аквински

Страната няма нужда от будители,

по медии простаците вилнеят,

Предпочитат се за властници грабители,

съдиите им дитирамби пеят.

В една столица „ромска“ кметица

да станеш не било лесно.

Пари трябват, прошка на дълг, не пици,

и хора за полицаите „неизвестни“.

Умна, приветливо напориста,

обича с друг да си измие ръцете.

Нормално е за съвест нечиста

да зове „За мен по грешките не съдете!

Мен партийният фюрер подкрепя,

дори в заместник той ме издигна!

Присъда получих аз за билетите,

но над съда съм! Оставям ги вдигнати!“

В града й хайкиге фашистки

отново русофилите прибират.

Заместничка на фюрера, обаче,

от медиите за това разбира.

Все така разравят градинки

в стила на онзи, „софиянеца“,

отклоняват се пари от паркиране,

уреждат се с търгове хора с ланци.

Да си „ромска“ кметица съвсем не е лесно,

това на всички е отдавна известно.

Трябват пари и подкрепа от мутри,

мъдро загрижени за своето „утре“.

За да гласуват „правилно демократично“ ,

ромите парички получават.

И за българите има – нищо лично,

а в Европа „Ало, Ваньо“ подиграват.

На заспал народ не трябват будители,

зовящи хора да се борят за промяна.

Щастливи са, мъждукайки сред грабители,

а за останалото – все някак ще стане...

Над свикнали наготово всичко да чакат

днес в лицето им се надсмива простакъг.

Какво от това, че в Европа ни подиграват?

Нали пари продължават да дават?

„Бог не е отговорът, той е въпросът!,

а отговор търсят умните хора

на „Какъв морал имам, с кого съм?

Защо не изхвърляме измет на двора? "