Изборът
Моето сърце кърви,
пулсира бавно във ръцете ти.
По бузите ми стичат се сълзи,
които трябваше да са в очите ти.
През прозорец вглеждам се навън,
търсейки с очи лицето ти.
Бягам от поредния кошмарен сън.
В просъница викайки отново името ти.
Мечтите, стринати на прах,
от морски бриз са разпилени.
Нима да те обичам беше грях,
а на грешните сълзи са само отредени.
Нека съм прокажена, презряна,
хулена заради своите постъпки.
Гордо бих вдигнала глава засмяна,
само дето ти пред тях отстъпи.
Вместо мене ти избра тълпата,
остави ме във техните ръце.
Отпусна се в прегръдката на самотата
без мен. Спокоен - да, но без сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лекса Джорджис Все права защищены
