Моето сърце кърви,
пулсира бавно във ръцете ти.
По бузите ми стичат се сълзи,
които трябваше да са в очите ти.
През прозорец вглеждам се навън,
търсейки с очи лицето ти.
Бягам от поредния кошмарен сън.
В просъница викайки отново името ти.
Мечтите, стринати на прах,
от морски бриз са разпилени.
Нима да те обичам беше грях,
а на грешните сълзи са само отредени. ...