Изборът

23 янв. 2011 г., 11:22

Поэзия » Гражданская

500 0 2

„Човек е сам върху сърцето на земята,

пронизан от едничък слънчев лъч...“

Салваторе Куазимодо,

Нобелов лауреат

Да трепкаш плахо като свещ –

на удоволствия отдаден,

но вечно от страха обзет,

защото знаеш, че смъртта те дебне –

дълго, дьлго да мъждукаш...

Или да пламнеш яростно

и изгориш

във звездното небе –

това не е въпрос.

И не е избор.

А е участ.

Иван Бързаков

лъвче (Лъки)

2011-03-11T18:35:11+02:00

Харесвам философията ти!
ZAPP (Запрян Колев)

2011-01-23T11:38:50+02:00

Много точно казано с езика на поезията.Но както друг пък е казал:-Всички сме в калта, но някои гледат към звездите.Поздрав!