23 янв. 2011 г., 11:22

Изборът

644 0 2

„Човек е сам върху сърцето на земята,

            пронизан от едничък слънчев лъч...“

                                                Салваторе Куазимодо,

Нобелов лауреат

 

 

Да трепкаш плахо като свещ –

на удоволствия отдаден,

но вечно от страха обзет,

защото знаеш, че смъртта те дебне –

дълго, дьлго да мъждукаш...

 

Или да пламнеш яростно

и изгориш

във звездното небе –

 

това не е въпрос.

 

И не е избор.

 

А е участ.

 

 

 

 

 

Иван Бързаков

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бързаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам философията ти!
  • Много точно казано с езика на поезията.Но както друг пък е казал:-Всички сме в калта, но някои гледат към звездите.Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...