23.01.2011 г., 11:22 ч.

Изборът 

  Поезия » Гражданска
498 0 2

„Човек е сам върху сърцето на земята,

            пронизан от едничък слънчев лъч...“

                                                Салваторе Куазимодо,

Нобелов лауреат

 

 

Да трепкаш плахо като свещ –

на удоволствия отдаден,

но вечно от страха обзет,

защото знаеш, че смъртта те дебне –

дълго, дьлго да мъждукаш...

 

Или да пламнеш яростно

и изгориш

във звездното небе –

 

това не е въпрос.

 

И не е избор.

 

А е участ.

 

 

 

 

 

Иван Бързаков

 

© Иван Бързаков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесвам философията ти!
  • Много точно казано с езика на поезията.Но както друг пък е казал:-Всички сме в калта, но някои гледат към звездите.Поздрав!
Предложения
: ??:??