23.01.2011 г., 11:22

Изборът

641 0 2

„Човек е сам върху сърцето на земята,

            пронизан от едничък слънчев лъч...“

                                                Салваторе Куазимодо,

Нобелов лауреат

 

 

Да трепкаш плахо като свещ –

на удоволствия отдаден,

но вечно от страха обзет,

защото знаеш, че смъртта те дебне –

дълго, дьлго да мъждукаш...

 

Или да пламнеш яростно

и изгориш

във звездното небе –

 

това не е въпрос.

 

И не е избор.

 

А е участ.

 

 

 

 

 

Иван Бързаков

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бързаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам философията ти!
  • Много точно казано с езика на поезията.Но както друг пък е казал:-Всички сме в калта, но някои гледат към звездите.Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...