„Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч...“
Салваторе Куазимодо,
Нобелов лауреат
Да трепкаш плахо като свещ –
на удоволствия отдаден,
но вечно от страха обзет,
защото знаеш, че смъртта те дебне –
дълго, дьлго да мъждукаш...
Или да пламнеш яростно
и изгориш
във звездното небе –
това не е въпрос.
И не е избор.
А е участ.
Иван Бързаков
© Иван Бързаков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
