„Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч...“
Салваторе Куазимодо,
Нобелов лауреат
Да трепкаш плахо като свещ –
на удоволствия отдаден,
но вечно от страха обзет,
защото знаеш, че смъртта те дебне –
дълго, дьлго да мъждукаш...
Или да пламнеш яростно
и изгориш
във звездното небе –
това не е въпрос.
И не е избор.
А е участ.
Иван Бързаков
© Иван Бързаков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
