23 ene 2011, 11:22

Изборът

  Poesía » Civil
645 0 2

„Човек е сам върху сърцето на земята,

            пронизан от едничък слънчев лъч...“

                                                Салваторе Куазимодо,

Нобелов лауреат

 

 

Да трепкаш плахо като свещ –

на удоволствия отдаден,

но вечно от страха обзет,

защото знаеш, че смъртта те дебне –

дълго, дьлго да мъждукаш...

 

Или да пламнеш яростно

и изгориш

във звездното небе –

 

това не е въпрос.

 

И не е избор.

 

А е участ.

 

 

 

 

 

Иван Бързаков

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам философията ти!
  • Много точно казано с езика на поезията.Но както друг пък е казал:-Всички сме в калта, но някои гледат към звездите.Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...