„Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч...“
Салваторе Куазимодо,
Нобелов лауреат
Да трепкаш плахо като свещ –
на удоволствия отдаден,
но вечно от страха обзет,
защото знаеш, че смъртта те дебне –
дълго, дьлго да мъждукаш...
Или да пламнеш яростно
и изгориш
във звездното небе –
това не е въпрос.
И не е избор.
А е участ.
Иван Бързаков
© Иван Бързаков Todos los derechos reservados