18 янв. 2025 г., 21:27

Изборът

584 4 3

 

Свободно ли мислиш когато,

излезеш от рамката сива -

с ума си пътеки извиваш

през краткото слънчево лято? 

 

Небето е сякаш огрято

от твоята радост красива!

Да плачеш, обаче, не бива, 

щом видиш звезди да догарят.

 

Кой избор е всъщност обречен

да тъне в забвение вечно?

Не е ли животът мираж? 

 

Не ще да пребъда чрез рими... 

Поет ли съм вече без стаж? 

Зова те сега - говори ми!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Младен!.
    Благодаря, Стойчо!
  • Успех,Во Воteva!
  • "Виновен е който избира. Бог е невинен!" /Митът за Ер - глава 12 от "Държавата" - Платон/

    "Небето е сякаш огрято
    от твоята радост красива!
    Да плачеш, обаче, не бива,
    щом видиш звезди да догарят.

    Кой избор е всъщност обречен
    да тъне в забвение вечно?
    Не е ли животът мираж?"

    Животът е красив мираж, както е красив и стихът ти, Бо! Давам глас.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...