Изборът... да бъда истинска
Тихо е... и нещо в мен боли.
Болно ми е. Свикнах с тишината.
Мокро е. Сълзата ми вали...
и напоява със тъга душата.
Мисля си. (Нали това го мога).
Но просто не желая да говоря.
Трудно е... и някаква тревога,
кара ме във нищото да ровя.
Тежко е. Дори, когато ходя...
по стъпките на минали любови
и част от всекиго си нося...
Непосилно ми е. Влачат се окови.
Изборът... да бъда истинска,
сякаш беше първата ми грешка...
Дълбоко скрита и неписана.
Поне ще бъде моя... и човешка!
Болно ми е. Свикнах с тишината.
Мокро е. Сълзата ми вали...
и напоява със тъга душата.
Мисля си. (Нали това го мога).
Но просто не желая да говоря.
Трудно е... и някаква тревога,
кара ме във нищото да ровя.
Тежко е. Дори, когато ходя...
по стъпките на минали любови
и част от всекиго си нося...
Непосилно ми е. Влачат се окови.
Изборът... да бъда истинска,
сякаш беше първата ми грешка...
Дълбоко скрита и неписана.
Поне ще бъде моя... и човешка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
